„Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си“ - народна мъдрост
Ако се поинтересуваме за хранителните навици на отделните народи, ще забележим, че колкото един народ е по-древен, то толкова неговата храна е по-качествена и природосъобразна. Колкото по-проста и по-малко термично обработена храна яде, толкова по-малко боледува.
КАК СА СЕ ХРАНИЛИ ПРЕДЦИТЕ НИ?
Нашите древни предци са били плодоядни и растителноядни. Хранели са се с корени, ядки, плодове и ядливи растения до ледниковия период. След това са станали всеядни по принуда – поради намалялата и почти изчезнала растителна храна, са започнали да убиват животни и да се хранят с телата им. Оттогава е останал навика да се храним с месо и сме стигнали до там, че то вече е незаменима храна от дневното ни меню. Но затова си плащаме и висока цена: освен чисто човешкия облик, който сме загубили, или морално-етичните взаимоотношения, сме разрушили и здравето си – увеличили са се много и продължават да се увеличават раковите и сърдечно-съдовите заболявания, които допреди няколко десетилетия са били на много ниско ниво, особено в България.
Ако погледнем, как се е хранил българина през ХIХ в.и до средата на ХХ в., ще видим, че храната която е консумирал, е била приготвяна здравословно и просто – малко термично обработвана, много зеленчуци и плодове, кисело мляко и чисти млечни продукти. Рядко е ползвал месо. Затова е бил здрав и дълголетен. Наричали са го „дълголетника на Балканите“. Статистиката сочи, че сме били една от най-дълголетните нации в света, за разлика от сега, когато навлезе модерния начин на хранене с почти изцяло консервирани и пакетирани храни. Днес сме на едно от челните места по инфаркти и инсулти в Европа, докато през посочения период сме имали най-много столетници. Има данни, че на 1 000 000 души са се падали 1600 дълголетника, а в същото време в Америка на 1 000 000 души е имало едва 7.
ДО КАКВО ВОДИ НЕПРАВИЛНИЯТ НАЧИН НА ХРАНЕНЕ?
Като цяло, човечеството започва да боледува все повече от болести на сърдечно-съдовата система и да се увеличават все повече случаите на онко заболявания. Вече има и официално заключение на СЗО, че месото и месните продукти са от основните причинители на тези заболявания. Като добавим стреса, мръсния въздух в големите градове и нездравословния начин на живот на хората, картината се изяснява съвсем.
Нека да се опитаме да потърсим корена на проблемите, които ни създава месоядството, и най-вече консумацията на колбаси и обработвани меса.
ПОЛЕЗНО, ИЛИ ВРЕДНО Е МЕСОТО?
Месото, което се предлага на пазара, отдавна не е с онова качество, което нашите дядовци и баби са ползвали – и то за кратко време през годината. Те са употребявали чисто месо от животни и птици, които са пасли и кълвали на свобода по ливадите. Днес знаем как се отглеждат животните и птиците за месо – затворени в обори и тесни клетки, третирани с хормони на растежа, антибиотици, синтетични витамини и хранени изкуствено с фуражи, в които има химикали. Когато на едно болно животно му се дават антибиотици и се вижда, че то не се подобрява, го колят и се продава на пазара. Известен е случаят от 2015 г. с болната от антракс крава, която погуби стопанина си и зарази още хора, които бяха яли от месото й. Освен това е научно доказано, че хормоните, които се инжектират в птиците и животните, преминават в човешкия организъм, като оттам мутира човешкия геном.
Нека обърнем внимание на това как се правят кремвиршите и какво съдържат: 25% соев протеин, 15% птиче или свинско месо, 7% просто месо, 5% брашно или нишесте, 3% овкусители и 45% от месния продукт представлява смес от сварени и смлени на каша кожа, вътрешности и сухожилия. Или може би си мислехте, че тези отпадъчни продукти се изхвърлят? Отделно много месопреработвателни комбинати обеззаразяват изостаналото развалящо се месо и непродадени колбаси, отново ги преработват и ги правят на кремвирши, наденици и други.
В месата, и най-вече в колбасите, основната вредна съставка са нитритите, които се добавят за запазване на привлекателен външен вид. А нитритите, попадайки в стомаха и съединявайки се с амините, се преобразуват в тялото на канцерогенни нитрозамини, които доказано предизвикват тумори, и то злокачествени. Това кореспондира пряко с дължината на червата при растителноядните и хищниците. Известно е, че червата на месоядните са неколкократно по-къси, отколкото на растителноядните, т.е. при едно дълго дебело черво, преработената храна престоява до 72 часа, докато при хищника се изхвърля много бързо. Оттук идва проблема при човек, тъй като се получава загниване на отпадъците в дебелото черво и силна интоксикация от гнилостните процеси при месната храна, като така се увеличава риска от рак на дебелото черво, а и не само на него.
Друго различие е концентрацията на солна киселина в стомаха. При хищниците тя е неколкократно по силна, отколкото при растителноядните, затова и при хищника храната се разгражда по бързо и той може да яде кожа и кости, докато при човек това е невъзможно. Освен това животинският протеин е вторичен и не се усвоява напълно, а едва 30%.
Друг важен проблем при производството на месо е, че се изразходва голям ресурс, който буквално изтощава планетата ни. За производството на 1кг. месо се използват големи количества вода, храна и горива, да не говорим за големите емисии вредни газове, които разрушават допълнително озоновия слой.
МЕСОЯДЕН, ВЕГЕТАРИАНСКИ ИЛИ ВЕГАН РЕЖИМ ПРЕПОРЪЧВА ЙОГА?
Да обобщим защо е по-добре да намалим консумацията на месо и защо Йога препоръчва да преминем към вегетариански или веган режим на хранене. Освен, че неяденето на месо има силно морално-етично послание, както твърди Йога, е доказано, че вегетарианците много по-малко се влияят от стреса и по-бързо преодоляват последствията му. Те са по-спокойни и по-малко агресивни, по-рядко боледуват от вирусни инфекции и почти не получават усложнения. Вегетарианците живеят с около 10 години повече от месоядите. Разболяват се с 40% по-малко от рак и много по-рядко страдат от сърдечно-съдови болести. В страните, в които се консумират много зърнени храни, плодове и зеленчуци и по-малко месо, е доказано че хората почти не страдат от ракови и сърдечно-съдови заболявания.
Йога препоръчва млечно-вегетарианско хранене, като най-природосъобразно и полезно за човек, а ако се прилагат и другите нейни знания и препоръки, гарантира един ползотворен и осъзнат живот. Или, както е казал сър Пол Макартни:
„Ако някой иска да спаси планетата, всичко, което трябва да направи, е просто да спре да яде месо. Това е най-важното нещо, което можах да направя. Вегетарианството се грижи за толкова много неща: екология, глад, жестокост...“
