20 йога-съвета за здравословно храненеДа съзерцаваме цветето (“Как да медитираме – накратко”)Следващият етап (“Как да медитираме – накратко”)20 йога-съвета за природосъобразен животНАЧАЛОТО (“Как да медитираме – накратко”)Йогийско шампанскоКой е Исус Христос?Увод (“Как да медитираме – накратко”)Призив за ненасилиеНапълнява ли се от липса на вода?

1. Хранете се ритмично

Хранете се приблизително по едно и също време всеки ден.

2. Пийте много вода

Пийте вода 20-30 минути преди и 2-3 часа след хранене. Пийте на ден по 2,5-3 литра чиста вода и чай.

3. Избягвайте овкусителите

Избягвайте захар, сол, рафинирани мазнини, оцет, изкуствени подсладители и овкусители, пържени храни. Не консумирайте чипс, снакс и други подобни.

4. Пазете се от месо, алкохол, кафе и цигари

По възможност изключете или ограничете максимално от ежедневието си: месо, алкохол, кафе и всякакви други възбуждащи храни и напитки. Премахнете цигарите.

5. Внимавайте с десертите

Консумирайте самостоятелно сладкиши, торти, шоколади и сладолед, но ако можете – избягвайте ги.

6. Не яжте престояла готвена храна

Прясно сготвената храна е винаги за предпочитане.

7. Яжте плодове

Яжте плодовете на гладно, поне 30-40 минути преди друга храна, а не като десерт.

8. Не смесвайте храните

Не е добре да се смесват много храни на едно ядене.

9. Приготвяйте си сами храната

Предпочитайте повече сурова зеленчукова храна. Консумирайте много плодове и зърнени храни.

10. Яжте покълнали семена

Научете се да ползвате покълнали семена и ежедневно яжте по 4-5 супени лъжици сутрин за закуска. Покълналите семена са една от най-добрите храни за тялото. Те са като малките деца – пълни с енергия!

11. Въведете разтоварващ ден

Въведете си един ден от седмицата, в който няма да приемате храна, а ще сте само на вода или прясно изцедени сокове. Това е разтоварителен ден за организма ви.

12. Хранете се бавно

Хранете се бавно, като задържате храната в устната кухина, за да може да усвоите енергията и. Йогите казват: „Твърдата храна трябва да се пие, а течната да се дъвче“.

13. Дъвчете повече

Не гълтайте храната бързо, а я предъвквайте поне 32 пъти, толкова колкото зъби имаме. Стомахът няма зъби, и затова зле сдъвканата храна се усвоява трудно и трудно се храносмила, особено ако е месна.

14. Избягвайте изкуствените стимуланти

Черпете енергия от естествената храна в природата. Избягвайте да се зареждате чрез енергийни напитки и други синтетични стимулиращи средства.

15. Хранете се когато има нужда

Хранете се тогава, когато стомахът ви желае храна, а не когато очите я видят.

16. Избягвайте горещото и леденото

Не яжте и не пийте много горещи или много студени храни и напитки. Ще увредите зъбите и лигавицата на стомаха и хранопровода. Пречите на ензимите да си свършат работата.

17. Благодарете

Бъдете благодарни за всичко, което ви се случва в живота. Ако е добро, то ще е за благодат! Ако е лошо, то ще ви поучи!

18. Прощавайте и искайте прошка

Това е най-силният морален акт, който освобождава душата и психиката ви от съмнения, угризения и вътрешно напрежение.

19. Уважавайте старите хора

Те са били млади, като вас и вие ще остареете като тях. През годините са натрупали опит и мъдрост, от които е добре да се поучим и да използваме.

20. Почитайте живота във всичките му видове и форми

Засвидетелствайте внимание и уважение към него и подхождайте с благодарност към това, което ви служи за храна!

Сега идва моментът да съзерцаваме нашето любимо цвете! Тук, разбира се, всеки има пълната свобода на избор, но в Индия съвсем естествено предпочитаното цвете е лотосът! Предимството на лотоса по отношение например на розата е, че е лесно за изолиране цвете от средата му, тъй като той е едно водно, блатно растение и можем да си го представим пос­тавен отделно върху една слънчева пътека... Ако бъде роза, можем да си я представим било в градината, било поставена в една ваза с вода, т. е. ще ни е трудно да я отделим от нейната среда, което ще затормози медитацията. Затова при възмож­ност е желателно да съзерцаваме водни лилии (или езерото с лилиите в Борисовата градина, или на река Камчия в местност­та „Лонгоза“ при устието й с Черно море) и да се опитаме след това да медитираме върху техния образ, който ще замести идеално лотоса на индийските йоги.

Сега трябва да си представим цветето със затворени очи, но така ясно, като че ли е пред нас и го виждаме окъпано от светлината на изгряващото слънце. Можем също да си пре­дставим капчици роса по цветето и така да го видим блестящо, окъпано от златистата светлина на прекрасното изгряващо слънце, защото то символизира сред заобикалящия го пъстро­цветен растителен и животински свят цялата красота на все­лената.

Ясен образ

Трудността, която възниква при всички визуализации (представи) е да създадем един точен, чист и особено стабилен образ, т. е. да съумеем да фиксираме един ясен образ за по-дълго време, върху който да насочим и включим целия наш медитативен инструментариум, който така да ни погълне в съ­зерцанието на определения обект, цел, идея и пр., че този обект да се слее със субекта на нашия пасивен ум.

Такава способност, дарена й естествено от Бога, от кос­мическите сили, притежаваше нашата скъпа и незабравима леля СЛАВКА СЕВРЮКОВА. И днес още си спомням, когато полюбопитствах веднъж как постъпва тя, когато пожелае да „извади от вечността“ някакъв образ, като например този на Страдивариус - знаменития майстор на цигулки от късното средновековие; или на Кеплер - именит астроном почти от съ­щото време; или на някой български цар, например Крум, Си­меон и т. н. от още по-ранна епоха; или на финикийската цари­ца Елиса, известна с латинското си име - царица Дидона - основателка на древния Картаген, т. е. един образ от дълбо­ката древност преди Христа, тя ми отговори така: „Когато повиквам този образ, първо аз го задържам, изчиствам го (все едно избърсвам един стар портрет, поставен в рамка от стъкло, от праха и мръсотията), за да стане той ясен, и после го увели­чавам колкото си искам...“

Ето това е една от най-големите трудности при меди­тацията, но мога да ви успокоя, че с редовната практика ще я преодолеете! Вярно е, че няма да постигнете изведнъж способ­ностите на леля Слава, но успехите ще ви зарадват, когато почувствате вътрешно как макар и за кратко време постигате фиксиране и изясняване на повиканите от вас образи.

Къде е образът?

Често си задаваме един въпрос: „Къде трябва да си представяме цветето? Пред мен или зад моите клепачи, или другаде?“ Най-просто е да си представим, че сме в състояние на мечтание за цветето или пък че го сънуваме. Много хора казват: „Не съм способен за въображения, не виждам абсо­лютно нищо или нищо ясно.“ Ще ви кажа, че всички са способни да си въобразяват, т. е. всеки човек е способен да мечтае или сънува. Модерните изследвания го потвърждават, като посоч­ват, че всяка нощ ние сънуваме най-малко 4-5 пъти и всеки има спомен поне за един особено ясен и точен сън от халюцинационен характер.

Трябва да образуваме образа там, където се създават сънищата, и в този смисъл не е възможно нищо друго да се каже! Какво се случва най-често? Успяваме да създадем един образ, достатъчно ясен за кратко време, после той изчезва и се измества от вредни паразитни мисли, които нахлуват в ума. Не бива да се изненадваме, нито шокираме - това е съвсем нормално и се случва с всички, поне в началото. Какво трябва да правим? Да се опитваме упорито да възстановим образа, докато умът окончателно откаже да го напуска, т. е. докато     остане прикован към него, след което можем да преминем към следващата фаза на медитацията.

Цветето е живо!

Необходимо е винаги да възприемаме и чувстваме силно, че цветето е живо, че животът, който се проявява под формата на цветето, е същият като този, който се проявява под външността на едно човешко същество, под формата на човешки образ. В действителност, ако тръгнем, още от първите появили се живи клетки в началния океан, това ще са предците на всички форми на многоклетъчен живот. Тръгвайки от едноклетъчните организми, животът създава многоклетъчните и те малко по малко еволюират и се подразделят на различни клонове. Трябва да отбележим, че действителния механизъм на еволюцията е трудно да бъде изяснен и все още е една голяма тайна. Разбира се, тук е невъзможно да разискваме различните теории, които се опитват да обяснят еволюцията на живота. Но в името на истината ще трябва да отбележим, че никоя измежду тях действително не ни задоволява. Важен е фактът, че животът е еволюирал!

В един определен момент клонът, който е родил растенията, в частност цветята, се е отделил от този ( или от тези клонове), които са родили човека. Така че направо казано – цветето е моя сестра, в което мога да вярвам или не. Ето че отново се конфронтирам с универсалността на живота. След като съм изпитал веднъж съответното чувство от този факт, няма да ми липсва вече уважението, т.е. поне няма да преча или вредя на каквато и да е форма на живот, на никакво живо същество, колкото покорно и нищожно да е то.

Обективно и субективно цвете

После идва усещането, че цветето е многобройно, многообразно. Какво произтича от това? Ако откъсна едно конкретно цвете, например една роза от някакъв розов храст, намиращ се в градината, аз съм убеден, че държа в ръката си „действителното“ цвете, единственото, което според науката съществува. След като учения анализира цветето, ще каже, че то е съставено от молекули, а самите те съставени от атоми, които притежават по едно ядро и електрони, кръжащи около това ядро, подобно на Луната, кръжаща около Земята.

Това е впрочем материалното, „действителното“ цвете. Но неговите молекули и атоми, съвсем материални, разбира се, които съставят цветето в ръката ми, са там само по описание (анекдотично). Ако предположим, че розовият храст беше по­саден само на 100 метра от мястото, където е сега, при все това той би дал рози, идентични с тази, която държа, направени от подобни молекули, обаче не съвсем същите като тези, съста­вящи цветето, което държа в ръка.

Впрочем действителното цвете това е жизненият дина­мизъм-организатор, който произвежда „действителното“, „обективното“ цвете. Този динамизъм-организатор е този, кой­то във външния свят е по-важен от анекдотичното описание на цветето, което току-що откъснах в градината. Малко по малко в мен надделява фактът, че всеки живот е един предимствен и важен интелигентен динамизъм-органи­затор, но не умствен.

Космическа интелигентност

Тоест като медитирам, ще схвана постепенно (но не още от първия ден, в който все още се съмнявам!), че всяко живо същество - растение, бактерия, животно, човек - е едно силово или енергийно поле, построено и обитавано от една висша кос­мическа интелигентност.

За какво може да ни послужи практически това? За много неща, които не можем и да си представим от пръв поглед. Ако например вследствие на някаква малка злополука попаднем между ръцете на един хирург, който ни „обработва“ и зашива, това не е той, това не е скалпелът, който лекува раните, но това е висшата интелигентност на тялото. Тя е нашият най- добър щит срещу всички външни агресии, тя е пазителят на нашата цялост. Това е важният пазител на нашето здраве, от­говорен за нашето оздравяване, в случай че по причина на допуснати житейски грешки се оставим да бъдем болни.

И тази космическа интелигентност е представена във всеки от нас и придружава живота от твърде далечното начало. Тя съществува у нас още от първата клетка, майчината зародишна клетка, оплодена от бащиния сперматозоид. На­шата наука се надява да открие тази интелигентност в гените. Наистина гените и генетическите манипулации съществуват, но те не обясняват всичко.

Медитацията не е интелектуална игра, не е прожекция на умствени снимки, на ментални фотографии, а е един нап­регнат, мощен жив процес, който ни потапя в самата същност на Космоса. И това, което можем да срещнем в нея, по дефини­ция не е в противоречие с никоя истинска религия. Всеки, каквато и да е неговата религия, може да бъде спокоен, и дори атеистът не може да има някакво възражение относно практи­ката на медитацията, която ни предлагат хималайските йоги.

Автор: Венцеслав Евтимов

Нека преминем сега на следващия етап, който се състои в това да предизвикаме представата за онези хора, които ние познаваме и които са ни направили да бъдем човеци!

Тук се изисква да сме възможно най-точни и ясни в представите си, т.е. да предизвикаме възможно най-чистия и верен образ на въпросния човек или въпросните хора, които очевидно не са твърде много. Това може да е образът на баща ми, майка ми, на любимия учител, началник, писател и пр. и пр. Каква полза ще имаме от това? Съвсем просто - представяйки си този или онзи човек, ние събуждаме в себе си положителните елементи от неговия характер и дейност, за които сме му били благодарни.

В действителност всеки спомен остава у нас под формата на едно начало на действие, а не само един пасивен, мъртъв спомен. Всеки спомен е начало на действие, готов да бъде отново активиран. Представяйки си едно такова лице, аз засилвам това положително начало на действие в мене, т.е. увеличавам шансовете за осъвременяване на тези положителни неща, видени в мен. И всяка положителна мисъл става една ос, около която другите положителни подобни елементи ще бъдат свързани, ще се натрупат, ще кристализират, създавайки по този начин несъзнателни, но силни и ефикасни центрове на действие. Накратко: чрез практиката на медитацията се преустройва и постепенно реорганизира нашето подсъзнание, което е откритата двигателна сила на всички наши съзнателни действия.

Нека припомним също значението на емоцията, която е пределният динамизъм на моето подсъзнание. Без емоция няма действие.

Представяйки си избраното лице, аз се оставям да бъда обладан от емоцията, с която то е свързано. Сега не е от зна¬чение дали лицето е още живо, или е починало, или пък че го познавам например само от някоя книга. Важното е то да не е мъгляво, а да бъде точно и ясно.

Колко време трябва да продължи това? Медитацията не е приятел на хронометъра или на часовника, Когато сме изчерпали вече емоцията, свързана с лицето, когато умът от¬казва да продължи тази представа, тогава може да прекъснем.

Важно е всеки божи ден да подхващаме същите теми, които малко по малко ще извършат своята работа на преустройство и преобразуване на нашето същество.

Тъй като тези теми не са свързани с никаква религия и философия, те могат да бъдат използвани от всеки, който и да е той, каквато и да е неговата религия или философска нагласа.

Автор: Венцеслав Ефтимов

1. Лягайте си рано

По възможност лягайте преди 22.00ч. Най-пълноценният сън е до полунощ и малко след него. Тогава мозъкът и нервната система си почиват най-добре.

2. Спете върху твърда повърхност

Това е добре за тялото и гръбнака ви.

3. Спете на студено

4. Спете без възглавница

Да спите без възглавница или с малка такава е добре за кръвообращението на мозъка и за вратните прешлени.

5. Ставайте рано

Ставайте преди изгрев слънце. Човек е най-активен до обяд и в светлата част на деня, нощната работа претоварва и изтощава нервната система. Това, че сме измислили електричеството, не значи, че можем да излъжем биологичния си часовник. Мъдреците казват „Лягай си с кокошките, ставай с петела“.

6. Правете упражнения

Сутрин започвайте с упражнения за раздвижване и засилване на кръвообръщението. Ходете много пеш и избягвайте асансьори.

7. Слушайте музика и четете книги

Подбирайте внимателно четивото си, както и музиката. Сънят ви със сигурност ще е по-спокоен и пълноценен, ако заспите, слушайки релаксираща музика с книга в ръцете.

8. Контактувайте с положителни хора

Хората, заредени с положителни емоции, зареждат и околните.

9. Избягвайте новини и филми

Гледането на новини и филми, особено такива, които напрягат психиката и съдържат агресия, не е препоръчително. Мозъкът и нервната система няма как да си починат, докато зрението е натоварено да приема информация от електронни средства.

10. Излъчвайте любов

Обичайте и уважавайте хората около вас. Така няма да ги напрягате, а и те вас. Усмихвайте се искрено и от сърце.

11. Не спорете

В спора не се ражда истината, защото всеки си има своята такава, а и така ненужно се натоварвате психически.

12. Говорете малко

Ненужното и постоянно бърборене натоварва и изтощава нервната система. Определете ден или часове, в които да пазите пълно мълчание.

13. Бъдете самокритични

За несполуките си не търсете вината в другите. Винаги има вариант за компромис.

14. Честите полови контакти изтощават

Прекалено честите полови контакти изтощават организма емоционално и физически, особено ако не са обвързани с истинска любов, а са само за задоволяване на полов нагон.

15. Излизайте сред природата

Ние сме част от природата и сред природа се зареждаме с чиста енергия. Пъстротата и спокойствието й ни дават сили за живот и размисъл. Замърсената градска среда, напротив, ни изтощава и отравя.

16. Черпете енергия от природата

Когато сте сред природата, използвайте да лежите на земята, а у дома по възможност спете на пода. Така черпите от енергията й, а тя отнема вашата отрицателна!

17. Пречиствайте се с вода

Когато сте сред природата, винаги използвайте да си натопите ръцете и краката в река или езеро. Пречиства и зарежда тялото ви. Водата е в основата на живота.

18. Ходете боси

Събувайте се винаги, когато имате такава възможност. Това ви заземява и зарежда. Разтоварва напрежението.

19. Пийте топла вода, мийте се със студена

Хладката и студена вода е по-полезна за миене. Тя засилва кръвообръщението и запазва младостта и еластичността на кожата. Когато се приберете, след като се събуете и свалите връхната дреха, веднага влезте в банята, за да си измиете и облеете ръцете, краката и лицето със студена вода. Това освежава и отнема отрицателната енергия от вас, която е била натрупана през деня.

20. Не стойте дълго в затворени помещения

Не се застоявайте в затворени помещения, особено такива, които са пълни с електроника и електрически уреди. Проветрявайте често.

Често на нашите съботни тренировки или пък в лекци­ите, които съм изнасял по този въпрос, както и в моята книга „Йога“, изтъквам значението на асаната за медитацията. Впрочем нека да започнем със заемането и разполагането ни в една от обикновените медитативни пози - турски седеж (Сукхасана - на санскрит) или пък т.нар. съвършена поза (Сидхасана), т.е. да заемем „Сукха старха“, което, преведено от санскрит, ще рече - приятна и стабилна, устой­чива поза. В нея ние не трябва да чувстваме никакво неудобство и гръбначният ни стълб трябва да е напълно изправен, поставен върху своите естествени и равновесни извивки, което ни прави стабилни, позволява ни максимално отпускане на мускулите и запазване на една абсолютна не­подвижност. Лицето ни е напълно отпуснато, като обръщаме погледа си било към междувеждието, било към върха на носа. В този случай, макар че затваряме очи, оставаме един малък процеп между клепачите, който да пропуска по малко светлина и да ни позволява като „кривогледи“ да си виждаме края на носа.

Положението на очите е твърде важно за медитацията, тъй като то обуславя всякаква промяна в състоянието на съз­нанието.

След като моята поза е добре установена, езикът - бло­киран в едно положение, за да не говоря, аз съм готов да започ­на медитацията. Впрочем започвам, като наблюдавам моето тяло, което диша само. Така аз ставам един заинтересуван и бдителен наблюдател, но пасивен относно дихателния процес, който се контролира от една висша, независима от тялото инте­лигентност.

След това осъзнавам присъствието дори на моето тяло, на неговата външна форма и чувствам, че тази форма определя това привилегировано място във вселената, където моят „аз“ (не моето малко „аз“, разбира се, но все пак „аз“ - с малки букви относно абсолютния АЗ) структурира едно човешко тяло, което е пресечна точка на множество планове на съществуване на моето същество. Удивен, аз чувствам, че имам привилегията да живея в едно човешко тяло, което е жив храм. Наблюда­вайки се изцяло, внимателен, но пасивен (моето тяло диша на­пълно само), аз оставам тежестта на главата да слиза в гръд­ния кош и тежестта на гръдния кош да спада в ниската коремна/слабинна област, в мястото, където се намира центърът на моето диафрагмално дишане и където усещам туптенето на сърцето.

Накратко: правя бързо концентрация в диафрагмалната област и оставям цялата тежест на тялото да падне на земята като една скала, която се срутва. Прибавям една мисъл на признателност към въздуха, който си разделяме с толкова мно­го живи същества. Въздухът е най-ценният дар след живота, без него човек не е възможно да съществува.

Докато въздухът навлиза бавно и леко в мен, аз си пред­ставям, че цялата жизненост на вселената ме пронизва и про­никва във всяка моя клетка. Обратно, докато изпразвам моите дробове, винаги бавно и леко, аз се изпълвам с жизненост и при всяко издишване се прочиствам, В същото време чувствам, че този живот, който споделям с всички живи същества върху планетата и дори в просторната вселена, дължа като начало на моята майка, на която благодаря с любов, че ми го е предала.

И сега предизвиквам в съзнанието си възможно най-да­лечния, още от времето на детството ми щастлив спомен, който пазя за мама. Спомням си тази жена, която служи като средство за протичането на вечния ток на живота в мен, тази, която ме е обичала, хранила, грижила се и бдяла над леглото ми по вре­ме на болест. Случва се в тази фаза от медитирането да дос­тигна до силни емоционални реакции, но няма да се бавя много с това поколение и веднага ще премина на предшестващото, където провокирам появата на образа на моята баба, но не на старата жена. която си     спомням, а на оная млада и цъфтяща жена, която е обичала, била е бременна и е родила моята май­ка, като я е обичала, хранила и се е грижила за нея.

И аз благодаря отново искрено и с чувство на майката на моята майка, че е послужила като проводник на протичащия ток на живота, достигнал до мен.

После аз мисля със същата признателност и любов за моята прабаба, която не познавам изобщо, но това няма ни­какво значение. Важното е, че тя е съществувала, и това е дос­татъчно!

И така осъзнавам непрекъснатата последователност на майките. Ако се изкача до края на тази любовна верига, ще опра непременно до първата жена и оттам ще достигна до пър­вата клетка, дала началото на космическия живот върху наша­та планета. И тогава схващам, че животът, който тупти в мен, е същият като в началото отпреди милиарди години, предста­вляващ едно голямо негово приключение, в което дори за ми­лиардна част от секундата тази дълга жива верига няма пре­късване.

Това е за мен вече един изключителен, екзалтиран опит, ако истински го изживявам, което не е трудно!

Когато предизвиках спомена за майката, бабата, пра­бабата и т. н., забравих ли бащата, дядото, прадядото и т. н.? Ни най-малко!

Аз зная, че йогийската традиция изисква да мисля за моите родители, после за моите стари родители по майчина и бащина линия и т. н., но след много поколения ще се намеря пред едно впечатляващо голямо число от прародители. И тъй като майчината линия е проста, то избирам да се връщам назад само по майчиното родословие. То ми позволява да възстановя връзката си с цялата еволюция върху планетата и това ми е достатъчно. Във всеки случай не забравям, че двигателят на медитацията - това е образът, пораждащ чувство, емоция. Емо­цията е голямата тайна на медитацията. Тя не трябва да бъде едно безплодно редуване на студени умствени картини, а под­хранвана от емоции през всички етапи. Обикновено ние сме играчка на своите емоции, за които не изпитваме никаква от­говорност. В йогийската медитация, избирайки една поредица от грижливо подбрани образи, пробуждаме желания, един емо­ционален ток.

И така аз изпълних началния стадий на моята медита­ция. Колко време ми струва това? За всеки един е индивидуал­но, но в никакъв случай не се медитира с хронометър. Продъл­жаваме дотогава, докато почувстваме емоцията, отговаряща на настоящия стадий на медитацията; после оставяме и пре­минаваме към следващия стадий, в който не сме способни по­вече да изпитваме емоцията, съответстваща на стадия, в който се намираме.

Изтъкнахме значението на медитативната асана, където абсолютната неподвижност е решителният елемент за пос­тигане на състоянието на т. нар. променено съзнание. След като сме се настанили в нашата стабилна и удобна поза за медитация, ние се възхищаваме, че живеем в едно човешко тя­ло и че това е една рядка привилегия, която ни се струва, че идва от само себе си. Това чувство, което изпитваме, плюс осъзнаването на непрекъснатата верига на майките, за която говорихме по-горе, ни помага да осъзнаем, че животът, който пулсира в нашите артерии и вени, е същият този живот, който се е появил за пръв път върху планетата, и е толкова стар, колкото е началният живот в Космоса, т. е. съществува още от началото на същия.

Това просто схващане или осъзнаване ни потапя в оно­ва, което е крайно в Космоса и ни кара да осъзнаем нашите космически корени, с които сме свързани.

Автор: Венцеслав Ефтимов

В сезона на грипа искам да ви предложа една смес, която засилва имунитета и дава сили на организма да се пребори по-лесно с последствията от вирусните инфекции!

Тази рецепта е наречена „Йогийско шампанско“ и се приготвя по следния начин:

Необходими продукти:

  1. 1-2 лимона
  2. 1 с.л. пчелен мед
  3. 1ч.л. сода бикарбонат
  4. вода със стайна температура

Начин на приготвяне:

Изстисквате сока на 1-2 лимона. Доливате вода, двойно повече, отколкото е лимоновия сок. Добавяте една супена лъжица пчелен мед и разбърквате добре, докато медът се разтвори. Накрая добавяте една чаена лъжичка сода бикарбонат, като бъркате сместта. При добавянето на содата сокът започва да кипи. Веднага започнете да отпивате на малки глътки от пяната, която се образува и така до окончателното изпиване на течността. Препоръчително е да се приема на гладно.

След около 20-30 минути приемете някакъв плод, добре е банан или ябълка, и след още 30-40 минути закусете. Прилагайте сутрин и вечер, в продължение на няколко дни, за да засилите имунитета.

В период на боледуване е добре да се наблегне на повече чайове, плодове и зеленчуци, най-вече сурови. Препоръчително е да се спрат тежките месни и млечни храни, алкохола и цигарите, т.е. всичко, което увеличава интоксикацията на организма.

За да сте здрави, използвайте витамини, като ги купувате от пазара, а не от аптеката, т.е. предпочитайте натуралните, а не синтетичните!

Колкото някои да се опитват да митологизират, мистифицират, омаловажават или отричат съществуването му, трябва да сме уверени, че това е историческа личност, живяла в исторически описаното време, в района на Близкия Изток. Приживе преследван и убит от търговците и жреците на евреите, а след смъртта му обсебен и използван за тлъсти печалби от създадените в негово име църкви и свещенослужителите им, т.е. изцяло опорочено и изкривено налагане на учението Му в полза на тези, които трябва да проповядват идеите Му за безкористно служене и любов между хората.

Защо църквата не отговаря ясно или прикрива, къде е бил Христос в периода между 12 и 30 годишната му възраст, т.е. няма никаква подробна информация за около двадесет години от живота му. Не вярвам на това, че е бил прост дърводелец и след това изведнъж става мъдър и всемогъщ духовен водач, който знае как ще завърши животът му, и какво ще стане след това. Да, защото всичко това той го е предсказвал.
Много неща се крият от официалната църква, защото не е в тяхна полза.

Вече има изследвания, които твърдят, че той е обикалял Азия, преминавайки през Сирия, Персия, Индия и Тибет, като е пребивавал доста години сред Ришите в Хималаи, усвоявайки знанията и философията на най-древната наука Йога. Самите големи учители от Хималаи, казват че той е живял и е учил там. Да, това не може да се докаже, но в Йога един от основните принципи е да не се лъже и Гуру не лъжат! А и самите му действия показват, че той е имал свръхсили, които е използвал за добро. Типично за големите духовни учители, нали! Да, по време на дългогодишният си престой той неминуемо е овладял множество сидхи, които използва при налагане на бъдещото си учение. И е успял да наложи това, което е научил, знаейки че това ще му струва живота.

А иначе Христос е равен на Бабаджи, големият учител и Аватар от Хималаи. И двамата действат по типичния начин за разпространяване на учение, носещо добро и полза на човечеството! Само че, единият с явнa и шумно демонстрирана нетърпимост към несправедливостта, подтисничеството и смачкването на човешкия дух, а другият типично за времето в което живее и философията, която изповядва, обучение по Крия Йога, отначало апокрифно и само за посветени и кармично определени ученици, а в последните десетилетия масово разпространяване на учението, което допринася за осъзнаване на все повече хора.

Ако обобщим на края, Христос е пригодил натрупаните знания и умения, към битието на хората от региона в който е живял, убедил ги е в правотата и силата си, а след предизвестената си и насилствена смърт, с последващите, пак предсказани от него събития, и благодарение на учениците му, се е създала възможността, те да разпространят и основат най-голямото духовно общество на човечеството облегнато на Христовото учение.

А иначе учителя Христос с неговата мъдрост, светлина и доброта, го срещаме всеки ден около нас в лицето на различни искрено, вътрешно и външно усмихнати и добронамерени хора!

И да престанем да се делим на Будисти, Кришнари, Християни и пр. Началото е едно, методите са различни. В основата е космическата наука Йога, а тя ни дава знанието и мъдростта да установим вътрешният си мир и да продължим уверено напред!

Ом Тат Сат!

Днес много и навсякъде се говори за медитацията. За нея могат да се чуят най-различни неща, да й се приписват най-чудновати вълшебства – от здравословни до екстрасензорни и окултни. Например: с медитация може да се излекуват спин и рак в напреднал стадий, да се проникне в отвъдното, да се установи контакт с други светове, да се говори с духове, да се върнем назад в еволюцията си, за да се разбере какви духове сме били в предишните животи и пр., и пр.

Колкото и някои да се поддават като деца на невроятното и фантастичното в разпространяването на легенди за медитацията, в противовес на другите, които, основавайки се на своята „желязна“ научна логика, пренебрежително отхвърлят подобни екстравагантни слухове, в името на истината трябва да кажем, че всичко споменато по-горе относно медитацията е ВЯРНО!

Днес могат да се срещнат много интерпретатори, теоретици и „специалисти“ относно медитацията, които да ви омаят със сладките си думи и без угризения да ви отправят към онази „непозната земя“, забулена в тайнственост и мъгла, в която, заблуждавайки се, можете безрезултатно да пропилеете целия си живот. Но забележете, никой от тях няма да ви покаже как да направите първите си стъпки, за да овладеете медитацията.

Запомнете – в Йога, от която всъщност произлиза медитацията, от значение е преди всичко практиката! Затова темата за медитацията започва с най-обикновения въпрос:

КАК ДА МЕДИТИРАМЕ?

Автор: Венцеслав Ефтимов

Ахимса, ненасилието, е принцип, който стои в самата основа на Йога

Ако направим една дисекция на еволюцията на човек и човешкото съзнание ще видим, че въпреки склонността да се сравняваме с боговете и да мечтаем за всемогъщество, сме най-обикновени малки същества, най-обикновено животно, надарено с разум от вселенския разпоредител. Разум и интелект, които ползваме предимно за задоволяване на Егото си.

Какво се е променило от момента на появата ни до днес? Нищо различно в мисленето, само по-модерни и мощни оръжия, с които да се избиваме. Войни се водят от най-дълбока древност до днес! Отначало са се биели кой да е вожда, след това между родове, за територии, за идеологии, за религии и пр. Докато повечето хора не разберем, че сме част от природата, а не сме нейни господари, ще бъдем обречени на самоунищожение. Докато не започнем да си задаваме въпроса (и да търсим отговора) защо сме се родили, защо сме тук, на Земята, то ние няма да имаме спокойно и щастливо бъдеще.

Всички видове войни и битки, които се водят, не са за налагане на истината. Истината с насилие и смърт не се налага! Те са, защото имаме непоносимост към различно мислещия, те са за задоволяване на болни амбиции и финансово надмощие. Те са предизвикани от хора с нисък духовен ръст и с голямо Его.

Огледайте се и вижте, че щастието и радостта не се крепят на върха на куршума и на острието на ножа. Да разберем и да приемем, че всяко причинено зло и извършено добро се отразяват в невидимият свят и след това ни се връщат лично, посредством кармата. Да се опитаме да я променим! Един от начините е Йога във всичките нейни аспекти. И да бъдем по-близо до природата, с много разум, но и с много любов. Тя е нашата Майка, без която няма да оцелеем нито миг.

Йогите казват, че докато водещото в човешките действия е желанието за много власт и пари, то мир и справедливост няма да има. Както и че докато човек не спре да избива своите братя животните и да се храни с месото им, агресията и жаждата за кръв няма да изчезнат, а войните ще стават все по-кръвопролитни и жестоки. Защото каквото ни е отношението към животните, такова е и между нас самите!

Ом Тат Сат!

"Бистра водица, мирна главица!"
народна мъдрост

Преработването на мазнините зависи от наличието на вода

За да бъде отделена от веригата една молекула мастна киселина, трябва да се пожертва една молекула вода. Този процес се нарича “хидролиза на мазнината“ и се управлява от специален ензим – липаза. Затова трябва редовно да пием вода, тоест да я доставяме в достатъчно количество за преработване на мазнините. В допълнение, водата косвено стимулира активността на липазата, която разгражда мазнините. Така че повече вода – по-активно разграждане на мазнините ни.

Водата изхвърля киселинните отпадъци от организма

Само водата може да помогне за освобождаването от киселинните отпадъци на метаболизма. Когато трупаме запаси от мазнини, заедно с тях се натрупват и някои токсични химически вещества, които се използват при кулинарната обработка на хранителните продукти. Когато мазнините започват да се използват за производството на енергия, ще ви бъде необходимо допълнително количество вода, за да изхвърлите от организма и тези освободени токсични вещества.

Бъркаме глад с жажда

Ранните признаци на жажда и глад много си приличат. Това са стомашните киселини и внезапните остри болки на глад. И тъй като не разпознаваме жаждата като отделно усещане, доста често ядем, дори когато организма трябва да получи само вода. В такъв случай на обезводняване, при което приемаме храна вместо вода се получава лошо храносмилане, образуване на газове и подуване на корема. Затова, когато почувствате глад, първо пийте вода.

Водата стимулира перисталтиката на червата

След като изпиете чаша вода, в продължение на 2 часа тя ще стимулира секрецията на мотилин – един от хормоните на храносмилателния тракт, който действа точно като серотонина – хормона на щастието. Мотилинът се нарича хормон на ситостта. Той активизира перисталтиката на червата и помага за преминаването на тяхното съдържание по целия тракт. Мотилинът действа като слабително. За това 2 чаши вода сутрин на гладно са страхотен стимулатор на червата и най-доброто естествено слабително.

Ако искаме всички наши физиологични функции да протичат нормално, трябва да пием поне 2 литра вода на ден. Когато спазвате режим за отслабване, увеличете количествотo вода (2.5-3 литра на ден) и задължително пийте вода преди всяко хранене. Изчакайте 10-15 минути, за да подтисне водата чувството за глад.

В заключение ще кажем, че ако желаете да регулирате теглото си и да сте здрави, пийте достатъчно вода, подредете храненето си и се движете всеки ден!