Нетрадиционна (алтернативна) медицина

Алтернативна медицина е тази, която представлява алтернатива на приетата за традиционна медицина. Нарича се още народна медицина. Зараждането и датира от древността – от старокаменната епоха до наши дни. Лечебните средства съществуват от момента, когато първобитния човек е откъсвал лист от растението и го е поставял върху раната си, за да спре кръвотечението. Наблюдението е основен метод за определяне на лечебните качества на различните лечебни средства. Средство, което е помагало на болния при дадено състояние се е запомняло и давало втори, трети и много пъти, докато се утвърди в съзнанието на хората, като лек и обратно, средство което при втора употреба е неефикасно е отпадало. Нещо подобно на предаване на ковчежето на знанието от учител на ученик при Йога! Така се определяли народните лечебни средства. Впоследствие в по-ново време те са послужили, като основен фонд за развитието на фармацевтиката. Известния лекар от началото на миналия век д-р Фридрих Волф дава точна дефиниция за природна медицина:

„Това е онази част от медицинската наука, която ни учи как да пазим здравето си, без да злоупотребяваме с лекарства“.

Като средство за постигане на горните цели той ни сочи онези природни фактори, които от векове са потвърдени, като здраве укрепващи и лекуващи. А те са слънце, въздух, вода, работа, почивка, храна и др. В този изказ на д-р Волф се поставя началото на т.н. природно лекуване или физикално-диетично лечение. Началото се води от хора чужди на медицината (лаици), хора прости, самоуки, но природно надарени с аналитичен ум. Такива по това време са Присниц, Шрот, Кнайг, Луи Куне и др. Облечената в официално признание наука се казва Алопатия, която учи да лекуваме болестите с лекарства, които потушават болестните признаци. Недоволни от нея, група лекари създават Хомеопатията с основател Ханеман. Хомеопатията лекува болестите с минимални дози лекарства, които предизвикват присъщите на болестта признаци, а не да ги потушават.

Дълго време тази наука не бе призната официално, но постепенно навлизайки през 30-те години на ХХ век, в медицинските факултети на Европа (Германия и Франция), тя си проби път и у нас и се официализира в лекарските кабинети.

Съществува видимо голяма разлика между научно-обоснованото природно лекуване и т.н. народна медицина. Първото лекува преди всичко с вода – бани, поливания, душове, фрикции, парни бани, компреси, увивания и др. (метода на Луи Куне), след това с въздушни, слънчеви бани, масаж, промивки, внушения и пр. С други думи природното лекуване отделя на билките едно второстепенно място, като по-неефикасни от гореизложените средства. А народната медицина лекува изключително с билки.

Уникална е древноиндийската народна медицина – Аюрведа.

В света има много билкари и лечители с метода на природната медицина. Някои от тях са вече покойници, а други са живи и известни. Тук трябва да посочим нашия Петър Димков, с когото автора е имал възможността да се запознае след завръщането си от чужбина. Aз го поставям на най-високо място сред световно познатите лечители в по-ново време, защото той плътно се приближава до Йога! Тези, които са запознати с неговите методи на лечение, знаят че той препоръчва Пранаяма, Крия – телесна и духовна, нравствена чистота и въздържание (моралния йога кодекс шауча, брахмачария, умствена хигиена, концентрация, себеотпускане и вегетарианска храна).

Петър Димков е бил личен приятел на Петър Дънов и последовател на бялото братство. Аз вярвам, че неговото творчество в бъдеще ще бъде оценено справедливо, макар че приживе той най-сетне успя да преиздаде трите тома на своя колосален труд ,,Българска народна медицина‘‘ през януари 1977 година, благодарение на Людмила Живкова, с която лично се познаваше и я лекуваше. От няколко години сериозно работи за написване на биографията на знаменития народен лечител, културен деец, журналист и последовател на йога – Николай Кафанджиев, който бе и сценарист на филма за Петър Димков. Да пожелаем на Николай да има шанса да намери спомоществователи , които да му помогнат да издаде и биографията му.

Следва продължение...

Автор: Венцеслав Евтимов

Comments are closed.