Всеки от нас поне веднъж в живота си е ползвал услугите и помощта на т.нар. традиционна медицина, било като дете, юноша, възрастен. На други по-често им се налага тази среща, а трети прекалено очакват само на нея.
Също така никой живеещ при модерните условия на живот, не може да бъде абсолютно сигурен, че няма да му се наложи случай да ползва спешната помощ на медицината. Вероятно изключение правят само тези отшелници в горите и планините, които живеят сред природата, далеч от цивилизацията, както се разбира и хималайските йоги и риши! Всички останали не можем да бъдем абсолютно застраховани срещу болести и следователно срещу евентуалната ни среща с тази именно традиционна медицина. В името на справедливостта трябва да отдадем нашето заслужено уважение и почит.
ПОСТИЖЕНИЯ НА МЕДИЦИНАТА
В продължение на по-малко от век и особено през последните години на двадесети век, медицината постигна завидни резултати в борбата си срещу опасните инфекциозни заразни болести и епидемии. Тя успя да ликвидира такива ужасни болести за човечеството като чума, холера, малария, варицела, туберколоза. Последните три днес могат да се срещнат само в бедните страни от третия свят или в някои от тропическите такива. Днес медицината може да се похвали с успехите си в овладяването на туморите и техните злокачествени форми – рака, този жесток бич на XX, а вече и на XXI век. През 19-ти век този бич беше ТВС.
Вярно е, че все още има проблеми със злокачествените кръвни болести като левкемията, нарастнали през атомния век, особено с авариите на термоядрените съоръжения (страшният случай в Чернобил през 1986 година). А какво да кажем за големия прогрес на медицината – хирургията, която йога признава и най-много уважава, и специално кардиохирургията. Повече от 25 години са минали, откакто доктор Кристиян Бърнанрд от ЮАР успешно направи първата операция за присаждане на сърце в света и с това стана прочут за един ден. Дори в нас се осмелиха и нашите хирурзи – професор Чирков, и направиха трансплантация на 14 май 1986 година на 14-годишния Иван Сарафски от Кърджали. Донор на Иван стана 16-годижният Митко, загинал при катастрофа. Забележете, че тази операция е първа за Източна Европа. Момчето живя още две години без шест дни. На 8 май 1988 година при каране на колело му спира сърцето. Ако е имало кой да масажира сърцето пулсът е щял да се възтанови. След още четирима операциите спират. За пръв път от доста години в болницата Св. Екатерина екип от девет лекари под ръководството на проф. Чирков провеждат в нощта срещу 18 май операция по присаждане на сърце на 33-годишния пациент Ростислав Попов от Горна Оряховица, благодарение на донорство със съгласието на родители на 26-годишен мъж, изпаднал в мозъчна смърт при катастрофа. Операцията е била тежка , заради усложненото състояние на пациента – той е бил с вроден сърдечен порок и е опериран на пет годишна възраст. Дефектът е бил преодолян и Ростислав бил на практика здрав. Години по късно обаче инфекция причинила миокардит (възпаление на сърдечния мускул и резутатът е прогресираща сърдечна недостатъчност).
Това, което започва през средата на миналия век и вече се случва през настоящия и у нас би изглеждало като някаква вълшебна приказка, но то е факт днес. Постиженията на хирургията са знаменателни. Извършват се сложни мозъчни операции, присаждат се отделни човешки органи – като черен дроб, бъбреци, крайници и други. Продължава се живота и на пострадали от АЕЦ Чернобил. В това отношение примерите изобилстват, демонстриращи явния напредък на традиционната медицина.
РАЗВИТИЕ ПРИ ЛЕКАРСТВАТА
От друга страна паралелно с прогреса на отделните клонове на медицината голямо развитие има и медикаментозната медицина. Да приведем някои факти, на които сме свидетели, а и авторът е пряк участник и потърпевш. През 30-те години на 20-век във Варна е върлувала т.нар. детска холера. Масово са измирали деца без да може да им се помогне от лекарите. Болестта временно е прекъснала през зимата и лятото отново е пламвала с по-голяма сила. Така на две годишна възраст заболява по-големият брат на автора и умира. След него се ражда авторът и на две години също се разболява. Много съседски деца измират. Лекарят, който се грижи за автора отговаря на родителите му, че нищо не може да се направи. ,,Предишният ви син беше дете пълно и силно и не можах да го спася. Този е слаб и омаломощен – няма надежда!‘‘.
След като оцелява, авторът става приятел с лекаря и онзи му викал ,,възкръсналия‘‘. Когато авторът започва училище, си спомня, че и тогава са заболявали и умирали от туберколоза. Къщата им е на сто метра от саниториума за охтичеви във Варна. Всеки ден е виждал отивайки и връщайки се от училище да се разхождат по двойки с изпити жълти лица, млади мъже и жени. Кашляха и храчеха. Предупреждаваха ни да стоим далеч от оградата за да не се заразим. Злите езици говореха, че те чувстват и своя край, ставали злобни и храчели навсякъде, за да се заразят и други хора. Ние децата живеехме с трагичната съдба на тези млади двойки, които умираха толкова рано. На въпрос към баща ми не е ли възможно да им се помогне, той отговаряше, че още няма открито лекарство. По-късно запознавайки се с творчеството на Христо Смирненски и със стихотворението ,,Жълтата гостенка‘‘, от която и той самият умира осъзнах какъв бич е била тази болест за хората.
Първо откриха ,,сулфамидите‘‘ и с това бе овладяна детската холера и всички подобни стомашно-чревни инфекции, от която авторът успял да се измъкне с известни лоши последици за здравето.Благодарение на развитието на фармацията се откриват пеницилинът, стрептомицинът, а по късно паск, с който и туберколозата е победена. След 60-те години у нас мястото на ТВС се зае от рака, инфаркта и инсулта. България днес заема челно място в Европа по тези заболявания.
През 80-те години светът бе сполетян от друг бич божи – СПИН-а. А сега в началото на 21-ви век от още една неовладяна болест – атипичната пневмония. Медицината успя да се справи с друга опасна болест сред децата – детски паралич - превърнало в инвалиди много деца у нас и по света. Принос с борбата срещу тази болест има и нашето лекарство нивалин – продукт от българското кокиче. И въпреки всичко ще чуете днес призиви от ООН по медиите за ликвидиране на още съществуващи по света вариола, туберкулоза, малария и детски паралич. Надеждата на учените е в напредъка на генното инженерство и клонирането, разкриващи розови хоризонти за замяна на изхабените и амортизирани човешки органи с резервни. Но това е вече друг въпрос, засягащ морала, Бога, смисъла на живота и прочие и ползата за продължение на човешкия живот, доведен до състояние на пълна амортизация.
Следва продължение...
Автор: Венцеслав Евтимов
